Δημήτρης Μητροπάνος-Πάντα γελαστοί
Always smiling

Της νύχτας οι αμαρτωλοί και της αυγής οι μόνοι
Night's sinners and dawn's lonesomes,
θέλουν βαρύ ζεϊμπέκικο και νευρικό τιμόνι
need a heavy zeimbekiko and a restless drive,
σε τόπους τριγυρίζουνε σβησμένους απ' το χάρτη
they hang around places, erased from the map,
για μια σταγόνα ουρανό για μιαν αγάπη σκάρτη
for a drop of sky, for a worthless love

Όσοι με το Χάρο γίναν φίλοι
The ones, that became friends with Death,
με τσιγάρο φεύγουνε στα χείλη
go away with a cigarette on their lips,
στα τρελά τους όνειρα δοσμένοι
surrendered in their crazy dreams,
πάντα γελαστοί, πάντα γελαστοί
always smiling, always smiling,
πάντα γελαστοί και γελασμένοι
always smiling and deceived

Τα νιάτα μας διαδρομή Αθήνα - Σαλονίκη
Our youth, a drive Athens-Salonika,
μια πόλη χτίσαμε μαζί κι ακόμα ζω στο νοίκι
we've built together a whole town, yet I still live in rent,
έπεσα να σ' ονειρευτώ σε ψάθα από φιλύρα
I lied down to dream about you, on a mat out of linden
κι είδα πως βγάζει η νύχτα φως και τ' όστρακο πορφύρα
and I saw that the night gives off light, and the shell, purple

Όσοι με το Χάρο γίναν φίλοι
με τσιγάρο φεύγουνε στα χείλη
στα τρελά τους όνειρα δοσμένοι
πάντα γελαστοί, πάντα γελαστοί
πάντα γελαστοί και γελασμένοι
Όσοι με το Χάρο γίναν φίλοι
με τσιγάρο φεύγουνε στα χείλη
στα τρελά τους όνειρα δοσμένοι
πάντα γελαστοί, πάντα γελαστοί
πάντα γελαστοί και γελασμένοι
--------------------
panselinos:
 Тази песен е посветена на кипърския грък Соломос Солому, който бе убит през 1996 г. от турски войници, при опит да свали турското знаме от един пилон. Умира с цигара в устата. 
Те затова и "Όσοι με το Χάρο γίναν φίλοι, με τσιγάρο φεύγουνε στα χείλη" ("Които със смъртта се сприятеляват, с цигара в устните си падат").

Ето ти превод, който направих преди доста време:

Грешниците на нощта и самотниците на зората
искат тежко зейбекико, неспокоен път.
Въртят се по места, от картата изгубени,
за капчица небе, за една любов погубена.

Които със смъртта се сприятеляват,
с цигара в устните си падат.
Със луди блянове дарени -
винаги се смеят, винаги засмени.
Винаги усмихнати и заблудени.

Нашата безумна младост - път от Солун до Атина.
Под наем пак живея, а заедно издигнахме цял град.
Паднах, за да те сънувам във килим от липов цвят.
И видях нощта как дава светлина, и пурпур - раковина.

Иронична си таз заран!:):):))

прекрасна:)))

Ми нека да е лято :)) Доколкото усещам лирично-романтичното състояние ти е традиционната форма на живот :)) Аре ... и нека да е лято, чак до другото лято :))

След пиене някои изпитват болка, а на други нищо им няма: нито гащите, нито маратонките, нито часовника... Сетих се и за оня виц, в който единия се оплаквал от ужасно главоболие след обилното пиене, а другия го успокоил:,, Е, ами как щеше да разбереш, че имаш глава, ако не те болеше!''
Поздрави, Симпатяго!

тук е весело, както винаги:)

точно сега ;-)))))))))))))

ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687