Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2009 16:49 - Мистериите на Хухла
Автор: rumyrayk Категория: Туризъм   
Прочетен: 13168 Коментари: 36 Гласове:
14

Последна промяна: 02.02.2018 05:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ерика- талисманът на бойната дружина, на фона на величествения язовир Ивайловград
image
бойната ни дружина почти е наближила
image
и ето я Ерика в центъра на селото- вече си има приятелки
image
а аз посядам пред кметството
image
и после тръгвам на лов за моменти под жаркия пек
image
пред такива гледки камъните мълчат...но и говорят...
image
мълчат
image
тези също
image
тогава срещам баба Яна
image
 докато снимам доматите й...
image
и дълго още ми разказва...
image
на продавача на сергията пред Хоремага му е горещо
image
не му е лесно и на кучето
image
две усмихнати магаренца
image
и още две- аз и Бойко
image
по пътя към върха другарят Деян Енев ме снима, а аз мижа щастливо 
image
вървим по пътя към върха
image 
вече сме там, хората започват да прииждат, сцената е в очакване
image
празникът ще продължи до ранни зори... ето го и Светилището
image
вода...но не каква да е
image
ето ни и част от култовата банда поети на сцената-  публиката ни аплодира бурно
image
Ерика пали свещички, а Валя Балканска пее навън, гласът и се чува надалече
image
неземно красиво е тук
image
трябва да го усетите. Хухла- "селото, което не бива да умре"
image   
пред манастира "Св. Св.Константин и Елена", на път за вила Армира
image
не пропускайте и Ивайловград- там има смокини като круши
image
и потайни местенца като това :
image
качество, дълг и отговорност...:( да бе, да... видяхме
image 
и да се върнем отново в Хухла...да не забравяме...
image
Хухла! 
image
чувам всичко, а зеленото на очите ми се слива с опустошителната тишина
image

-----------------------------------------------------------------

  Невероятни хубости се кътат в най-югоизточната част на Родопите. Тук не са типичните Родопи. Във въздуха витае нещо необяснимо и притегателно. Прелитат орли, но не от анимация, а истински. И всичко е по-различно, дори жегата. Лепкава и изпиваща, почти като в тропиците. Но пък наградата е 4-5 часа сън, и си кукуряк.  Смокините са навсякъде- буквално виреят от шахтите в Ивайловград, или иззад прозорците на призрачните, необитаеми къщи в Хухла.   Хухла е само един от ъглите на безпощадния многоъгълник, в който много наши сънародници се борят за оцеляване. Мирише на история от всеки ъгъл, хората са приветливи и добри, живеят трудно. И пред техните изповеди дори камъните мълчат. Долавят се усмивки, има надежда. А понякога- няма. Но няма и отчаяние. Поне аз не срещнах. Трудно е градски и задоволен човек да проумее всичко това. Да попаднеш в един свят, от който всички си отиват- кой в чужбина, кой в по-големите градове, кой на онзи свят. И така, до момента, в който в едно селце остават около 30тина жители. И така до момента, в който няма мечти, а жестоката реалност ти е оставила няколко кокошки и една коза, овошки и зеленчуци, да преживяваш върху краката си, които едва те държат. А единственият магазин в селото да е закрит преди няколко дена. Вероятно завинаги. Да, знаем за бедстващите в Африка, знаем за бедстващите къде ли не, знаем много неща. И все пак, България е по-близо от Африка, нека първо започнем със собствения си двор. Когато чуеш баба Яна да ти споделя, че винаги е гледала да си имат нещо сладичко вкъщи с дядото, и как й се иска сутрин да може да отиде до магазина и да си купи една вафла и малко бонбони...Просто не може света ти да е същият след това. Искаш да помогнеш, но не знаеш как, защото шепа бонбони не оправят нещата. Чудиш се в каква България живееш, такава ли трябва да бъде нашата България.           Единственото, което трябва да направите, е да напишете в добрата и услужлива търсачка Гугъл- Хухла, или "Мистериите на Хухла". И независимо на коя от множеството статии и описания ще попаднете, веднага ще разберете трохи от какво безбрежно тайнство искам да ви подднеса. Прочетете, преди да продължите. А ето тук- http://www.ivaylovgrad.org/modules.php?name=News&file=article&sid=260 можете да видите тазгодишната програма на празника, в който и аз дадох своя скромен принос като участник в инициативата „Поетите за Хухла и Хухла за поетите”, с водещи моите приятели Бойко Ламбовски и проф.Владимир Янев. Хухла е малко селце в един от бедните ни и забравени погранични райони, които бавно се рушат и гинат, камък по камък, на фона на спираща дъха природна красота. Хухла е село, откърмило поети като Ивайло Балабанов, с чиято прекрасна сестра имах удоволствието да се запозная, и която ми разказа за безрадостната съдба на селото, както и много други неща. Не по-малко интересни бяха и историите на другите местни жени. И така, нека изтъкна главният виновник за възродените мистерии. Неговото име е Иван Бунков.     Изживяването беше толкова красиво и невероятно, че реших да остана още един ден, да, точно както се изразяваме често- „на гъза на географията”. Но нека този цинизъм не подвежда- географията и нейните задници и предници си ги начертаваме ние, и най-вече нашите чудесни политици. Защото когато гледаш от хълма „Свети Илия” светлините на едно гръцко село, което кипи от живот, само на няколко мизерни километра от нашето, сърцето ти се стяга. Стяга се при мисълта, че поредното красиво и благословено от Бога българско селище постепенно гасне. И докато ние виждаме гръцките светлини, какво ли виждат те от острещната страна?  Мрак, плод на нечии безхаберия, белязали съдбите на хиляди хора. Мога да ви разказвам дълго за какво ли не- за необичайната флора и фауна тук, за невероятния дух, който се усещаше на събора, горе при светилището, в навечерието на Илинден, за прекрасните приятели, с които споделих тези усещания, за феноменалната Валя Балканска, за... Мога да ви вкарам и в прозата, в уютното хотелче "св. Константин и Елена" в Ивайловград, разположено между блоковете на военните, мога да ви вкарам и в скромното басейнче на града, където моя приятел Ганчовеца си изгуби какво ли не, мога да ви смаля до маслинката на коктейлите, които изпих, да ви говоря за непоносимата жега тези дни, която буквало се сипеше като жар върху нас, за пропуснатия ми риболов...(ами не...не мога да стана в 5, когато сме бодърствали до 3, но пък в компанията не липсваха маниаци като Коцето и Бойко!:)); Мога да ви разкажа за прохладните смокинови горички по пътя за вила Армира... „Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България. Всъщност, това е най-богатият частен дворец от този период, разкрит в днешните български земи, построен през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира.” Още по въпроса тук-http://www.ivaylovgrad.info/index.php?option=com_content&view=article&id=13&Itemid=131 Или пък за безобразният, но живописен път, който въпреки оф-роуд 4х4 усилията ни, ни отказа на няма и километър от целта да видим средновековната крепост Лютица.  Исках да споделя тези усещания и с други свои приятели, които в тези моменти са далече от мен,  на повечето от тях се обаждах, а те ме слушаха като омагьосани. А някои от най-близките ми, сякаш усещаха тази ми потребност, и ме търсеха в точните моменти, като че някаква вълшебна сила им подсказваше.  „Мистериите на Хухла” ги има, не се съмнявайте в това. И нека снимките ви поговорят.   
........................................

Хубаво лято !:)



Гласувай:
14
0



Следващ постинг

1. martiniki - Rum
21.07.2009 17:08
благодаря за приказката Хухла, вълшебна и тъжна приказка
цитирай
2. kosara2008 - мечта е...тази хубост, и
21.07.2009 17:13
с тишина говори,вълнуващо и величествено...с небесните светила се родее...

благодаря ти Ру...че го сподели...прекрасна СИ!
цитирай
3. chris - хах
21.07.2009 17:16
хухла е селото на дядо ми по майчина

водили са ме там веднъж но нищо не помня
(понеже е било преди повече от четвърт век)

не мислех че там все още виреят хора
(а може би и роднини незнайни)
цитирай
4. rumyrayk - мартичка,
21.07.2009 17:22
4 дена бях по тези ширини...и пак не съм разказала всичко...Прекрасно е и очистващо. Знаеш ли, предстои ми да липсвам целият август, и 4 дена от този месец също, но това е едно от пътешествията, които ще ми останат трайно!...
прегръщам те, и хубаво лято ти желая!:)
цитирай
5. rumyrayk - косара,
21.07.2009 17:23
да, нямаше начин да не споделя...поне част от това вълшебство, което преживях тези дни:)
прегръдки и греби от лятото, девойко хубава:)
цитирай
6. rumyrayk - Крис,
21.07.2009 17:27
значи със сигурност тогава го има дядо ти на стената пред хоремага, защото там е проследена историята на всички хухленски родове. Да, все още виреят хора там...но не знам до кога ще е...
Прочети за празниците "Мистериите на Хухла" в нета, и се вдигни някой път...Просто е невероятно, няма да съжаляваш:)
цитирай
7. sowhat - много е хубаво руми
21.07.2009 21:05
:)

аз пък държа да ми разкажеш лично :)
цитирай
8. анонимен - ru, много е хубаво
21.07.2009 22:06
Ти затова ли така ми се губиш от погледа напоследък? :)
цитирай
9. rumyrayk - агапи,
21.07.2009 22:46
това е ясно...то ни се събра цял язовир за разказване:)
тук са само щрихи...
цитирай
10. rumyrayk - су,
21.07.2009 22:47
и все повече ще се губя,
но ти не си от тези, които ще забравя:)
цитирай
11. careener - glamorous!:)
21.07.2009 23:17
и снимковият репортаж, и разказът, сладкодумнице

ех, бистро, сочно, плътно, и очите ви блестят
а за ивайловградското мерло какво съм чувала.. опита ли )
цитирай
12. rumyrayk - о, риъли...?:)
21.07.2009 23:34
ами не, набързо и разпиляно по-скоро, само парчета от пъзела...и много малко от многото...
не бях на вълна мерло, но дегустацията беше на ниво:)))
целувки!)

цитирай
13. danailvdimitrov - и по натам и по натам
22.07.2009 00:13
хубава импресия.....и малко тъжна,но хората правят държавата а не обратно.

Щом потече един ручей на любопитство може пък всичко да се възроди !?
цитирай
14. rumyrayk - Данаиле,
22.07.2009 00:45
хората я правят, и уж не сме по-тъпи от "другите хора", но има съществена повреда в механизма...
Едва ли ручеят на любопитството ще е причината за възраждане...но пак по-добре от нищо...
цитирай
15. анонимен - Руми,
22.07.2009 11:20
чудесен репортаж. Все едно съм бил там. Знаеш, че причините са икономически. Да не беше строен 45 г. комунизъм, хората щяха да си живеят по местата (или поне по модела на западния свят, където също има миграции) и цивилизацията щеше да даде и да вземе своето.
А от Хухла е и Ивайло Балабанов, ако не бъркам нещо.
Привет!
цитирай
16. danailvdimitrov - зависи
22.07.2009 12:13
не подценявай хората в тази страна -те са непредсказуеми,нехарактерни ,нестандартни и най вече силно емоционални .(изборите например гто доказаха )
навремето Паисии хилендарски написал една книжица само...то не е било и "ручей" даже , нооо....:))
цитирай
17. rumyrayk - :) Дани,
22.07.2009 12:25
дори вярвам в чудеса- надежда винаги има :) имах предвид, че с голо любопитство само не става...но знае ли човек- капка по капка вир, вир по вир- язовир :)
цитирай
18. rumyrayk - Слави,
22.07.2009 12:33
така си е, причините си ги знаем...:) да, споменала съм го Ивайло Балабанов, ако се зачетеш...:) Хухла е родила и други български поети :) Иначе, репортажчето ми е по-скоро лаконично и капчица в морето, но...радвам се, че ти хареса:) Хубав и наситен ден ти пожелавам, сега отивам да правя и моя такъв ;)
цитирай
19. lion1234 - Изключително ярък,
22.07.2009 14:25
пъстър, многопластов репортаж си ни представила, Руми! В него се преплитат тайнствения повик на Историята, дивната красота и романтика на девствената природа, мистичното религиозно откровение с нерадостното настояще на този ,,пограничен'' и в буквалния, и в преносния смисъл регион, където и безлюдните порутени къщи и буренясалите дворове, и отрудената баба Яна навяват усещането за ИЗОСТАВЕНОСТ!
Цялата тази пъстра гама от картини, образи, пейзажи неминуемо извиква и смесица от чувства и емиции, вариращи от възхищението и радостта до тъгата, болката и укора към всички онези, забравили, че ТОВА КЪТЧЕ СЪЩО Е БЪЛГАРИЯ!
На фона на всичко това, и подетата инциатива, и изразената от теб и другите участници солидарност и съпричастност с проблемите на местните жители буди дълбоко уважение и адмирации!
цитирай
20. zagara - празник на с. Хухла.
22.07.2009 15:48
радвам се за представянето на моето село.От снимките лъха,тъга,много тъга.Духа и инициативността я има,но са малко родолюбивите хора вече.Чувствата ми са смесени.СПАСЕНИЕТО на моето село е в самите хухленци.Но да се запали отново огъня в бащиното огнище е необходима намеса не само на семите хухленци,но и управниците в нашата държава,която в 21 век , остави селото без вода,без магазин,без много други неща,КАК да си дойдат?Така са много села в този граничен район.Намесата е наложителна,а не с скърпежи само.
цитирай
21. danailvdimitrov - споко
22.07.2009 16:24
където има поне един параклис - има благодат ! Тя рано или късно ще се върне върху всичко наоколо....
цитирай
22. rumyrayk - Джош,
22.07.2009 18:45
радва ме, че се хареса репортажът ми- както вече споменах, бегъл е, но не искам да се повтарям с вече написаното в нета, което всеки би могъл да прочете.
А всъщност има още много за разказване- за вкусните и най-различни видове баници и тутманици, които бяха направили жените, за мътеницата от козе мляко; за джаз формацията на Пармаков и цигуларката; и как от възвишението се виждаха и Турция и Гърция под нощното небе, дори светлините на Одрин...
Именно! Това късче също е България, и както се изрази сестрата на поета Ивайло Балабанов, докато си говорехме(забравих й името), че с всяко едно обезлюдено село, все едно откъсваме парче от България. Инициативата е страхотна, и съм щастлива, че получих тази покана. Надявам се и догодина пак да съм там. А дотогава да напиша и други подобни ...Прегръдки!
цитирай
23. rumyrayk - така е-
22.07.2009 18:46
който търси- намира :)
цитирай
24. rumyrayk - zagara
22.07.2009 18:58
Съгласна съм. И не е само Хухла така, да. И аз не виждам как ще си дойдат хората при това положение...а някога тук е врял и кипял живот. Както каза по-нагоре лион1234- И това е част от България! Нека управниците ни не го забравят, а да направят нещо...
цитирай
25. libertybell - Имала си прекрасно преживяване!
22.07.2009 19:39
Хубаво лято и на теб:)
цитирай
26. rumyrayk - да, либи...прекрасно:)
23.07.2009 16:05
ами стягам скоро куфарите пак...:)) споделени летни приказки и на теб ;)
цитирай
27. danailpetrov - къщите -
24.07.2009 20:37
боже мой
цитирай
28. izvorche - ехо
25.07.2009 21:47
Хухла а? А ние пък отиваме към Мугла :)

Снимките са фантастични!
цитирай
29. rumyrayk - ще разправяш за Мугла, и не само...:)
27.07.2009 00:11
ще ти разправям и аз... но нека дойде август, а после да мине....тогава... :)
цитирай
30. rumyrayk - боже мой да, ще ти споделя сп...
30.07.2009 04:34
danailpetrov написа:
боже мой


да, ще ти споделя специално
имат очи, видя ли ги
цитирай
31. troha - Не зная какво сте прочели там,
01.08.2009 00:18
но това, което си написала тук, е живописно и одухотворено! Браво на поетите! Явно Хухла е място за обичане!
цитирай
32. martiniki - :)
05.08.2009 19:50
Рум, попаднах на едно стихотворение на Виолета Бончева, наречено на същото това обаятелно място, което така живо ни представи

ХУХЛА

Когато изговарям името на това село
Хухла,
всички извори се събират в гърлото ми...
Сякаш.
там,
подгонена като див гълъб
сестра ми Елена
е завързала забрадката си бяла
на един храст
и е полетяла в озъбената пропаст под нея.
Викът й увиснал на един бор
и днес се люлее до онова място,
където тревата е черна,
защото пръстта е горяла.
Моят брат Йордан,
и другият – Христо,
заедно с моите лели и чичовци
още стоят изправени
като сенки и
пазят пепелта от костите си.
Иван Бунков строи днес параклис
до светилището
и вгражда в него историята
на Илиева нива –
душите на двеста деца – двеста ангели,
които ще пазят Хухла
и границите на България.

Леля Мина вече подкваси млякото,
дядо Калин е налял вино,
нарове, като слънчеви топки
лъскат небето.
Изпраща ме вятър, махат ми с крилете си
зелени борове на отиване.

Само два дни ли плаках, Господи
или години...



добавям го, защото ми добави нещо към усещането, към представата за Хухла
цитирай
33. rumyrayk - 31
13.08.2009 01:37
troha написа:
но това, което си написала тук, е живописно и одухотворено! Браво на поетите! Явно Хухла е място за обичане!


целувки

цитирай
34. rumyrayk - 32
13.08.2009 01:40
целувки! а стихотворението на Вили е прекрасно!

(днес се сетих за теб шофирайки през града ти)
цитирай
35. bestregards - настанало е време
17.08.2009 23:49
в Родопа да се озовеме.....
цитирай
36. ufff - Имаш,
08.09.2009 02:39
имаш очи за каквото трябва!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rumyrayk
Категория: Туризъм
Прочетен: 298925
Постинги: 69
Коментари: 1558
Гласове: 18376
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031