Постинг
21.07.2009 16:49 -
Мистериите на Хухла
Автор: rumyrayk
Категория: Туризъм
Прочетен: 19827 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2018 05:52
Прочетен: 19827 Коментари: 36 Гласове:
14
Последна промяна: 02.02.2018 05:52
Ерика- талисманът на бойната дружина, на фона на величествения язовир Ивайловград
бойната ни дружина почти е наближила
и ето я Ерика в центъра на селото- вече си има приятелки
а аз посядам пред кметството
и после тръгвам на лов за моменти под жаркия пек
пред такива гледки камъните мълчат...но и говорят...
мълчат
тези също
тогава срещам баба Яна
докато снимам доматите й...
и дълго още ми разказва...
на продавача на сергията пред Хоремага му е горещо
не му е лесно и на кучето
две усмихнати магаренца
и още две- аз и Бойко
по пътя към върха другарят Деян Енев ме снима, а аз мижа щастливо
вървим по пътя към върха
вече сме там, хората започват да прииждат, сцената е в очакване
празникът ще продължи до ранни зори... ето го и Светилището
вода...но не каква да е
ето ни и част от култовата банда поети на сцената- публиката ни аплодира бурно
Ерика пали свещички, а Валя Балканска пее навън, гласът и се чува надалече
неземно красиво е тук
трябва да го усетите. Хухла- "селото, което не бива да умре"
пред манастира "Св. Св.Константин и Елена", на път за вила Армира
не пропускайте и Ивайловград- там има смокини като круши
и потайни местенца като това :
качество, дълг и отговорност...:( да бе, да... видяхме
и да се върнем отново в Хухла...да не забравяме...
Хухла!
чувам всичко, а зеленото на очите ми се слива с опустошителната тишина
-----------------------------------------------------------------
Невероятни хубости се кътат в най-югоизточната част на Родопите. Тук не са типичните Родопи. Във въздуха витае нещо необяснимо и притегателно. Прелитат орли, но не от анимация, а истински. И всичко е по-различно, дори жегата. Лепкава и изпиваща, почти като в тропиците. Но пък наградата е 4-5 часа сън, и си кукуряк. Смокините са навсякъде- буквално виреят от шахтите в Ивайловград, или иззад прозорците на призрачните, необитаеми къщи в Хухла. Хухла е само един от ъглите на безпощадния многоъгълник, в който много наши сънародници се борят за оцеляване. Мирише на история от всеки ъгъл, хората са приветливи и добри, живеят трудно. И пред техните изповеди дори камъните мълчат. Долавят се усмивки, има надежда. А понякога- няма. Но няма и отчаяние. Поне аз не срещнах. Трудно е градски и задоволен човек да проумее всичко това. Да попаднеш в един свят, от който всички си отиват- кой в чужбина, кой в по-големите градове, кой на онзи свят. И така, до момента, в който в едно селце остават около 30тина жители. И така до момента, в който няма мечти, а жестоката реалност ти е оставила няколко кокошки и една коза, овошки и зеленчуци, да преживяваш върху краката си, които едва те държат. А единственият магазин в селото да е закрит преди няколко дена. Вероятно завинаги. Да, знаем за бедстващите в Африка, знаем за бедстващите къде ли не, знаем много неща. И все пак, България е по-близо от Африка, нека първо започнем със собствения си двор. Когато чуеш баба Яна да ти споделя, че винаги е гледала да си имат нещо сладичко вкъщи с дядото, и как й се иска сутрин да може да отиде до магазина и да си купи една вафла и малко бонбони...Просто не може света ти да е същият след това. Искаш да помогнеш, но не знаеш как, защото шепа бонбони не оправят нещата. Чудиш се в каква България живееш, такава ли трябва да бъде нашата България. Единственото, което трябва да направите, е да напишете в добрата и услужлива търсачка Гугъл- Хухла, или "Мистериите на Хухла". И независимо на коя от множеството статии и описания ще попаднете, веднага ще разберете трохи от какво безбрежно тайнство искам да ви подднеса. Прочетете, преди да продължите. А ето тук- http://www.ivaylovgrad.org/modules.php?name=News&file=article&sid=260 можете да видите тазгодишната програма на празника, в който и аз дадох своя скромен принос като участник в инициативата „Поетите за Хухла и Хухла за поетите”, с водещи моите приятели Бойко Ламбовски и проф.Владимир Янев. Хухла е малко селце в един от бедните ни и забравени погранични райони, които бавно се рушат и гинат, камък по камък, на фона на спираща дъха природна красота. Хухла е село, откърмило поети като Ивайло Балабанов, с чиято прекрасна сестра имах удоволствието да се запозная, и която ми разказа за безрадостната съдба на селото, както и много други неща. Не по-малко интересни бяха и историите на другите местни жени. И така, нека изтъкна главният виновник за възродените мистерии. Неговото име е Иван Бунков. Изживяването беше толкова красиво и невероятно, че реших да остана още един ден, да, точно както се изразяваме често- „на гъза на географията”. Но нека този цинизъм не подвежда- географията и нейните задници и предници си ги начертаваме ние, и най-вече нашите чудесни политици. Защото когато гледаш от хълма „Свети Илия” светлините на едно гръцко село, което кипи от живот, само на няколко мизерни километра от нашето, сърцето ти се стяга. Стяга се при мисълта, че поредното красиво и благословено от Бога българско селище постепенно гасне. И докато ние виждаме гръцките светлини, какво ли виждат те от острещната страна? Мрак, плод на нечии безхаберия, белязали съдбите на хиляди хора. Мога да ви разказвам дълго за какво ли не- за необичайната флора и фауна тук, за невероятния дух, който се усещаше на събора, горе при светилището, в навечерието на Илинден, за прекрасните приятели, с които споделих тези усещания, за феноменалната Валя Балканска, за... Мога да ви вкарам и в прозата, в уютното хотелче "св. Константин и Елена" в Ивайловград, разположено между блоковете на военните, мога да ви вкарам и в скромното басейнче на града, където моя приятел Ганчовеца си изгуби какво ли не, мога да ви смаля до маслинката на коктейлите, които изпих, да ви говоря за непоносимата жега тези дни, която буквало се сипеше като жар върху нас, за пропуснатия ми риболов...(ами не...не мога да стана в 5, когато сме бодърствали до 3, но пък в компанията не липсваха маниаци като Коцето и Бойко!:)); Мога да ви разкажа за прохладните смокинови горички по пътя за вила Армира... „Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България. Всъщност, това е най-богатият частен дворец от този период, разкрит в днешните български земи, построен през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира.” Още по въпроса тук-http://www.ivaylovgrad.info/index.php?option=com_content&view=article&id=13&Itemid=131 Или пък за безобразният, но живописен път, който въпреки оф-роуд 4х4 усилията ни, ни отказа на няма и километър от целта да видим средновековната крепост Лютица. Исках да споделя тези усещания и с други свои приятели, които в тези моменти са далече от мен, на повечето от тях се обаждах, а те ме слушаха като омагьосани. А някои от най-близките ми, сякаш усещаха тази ми потребност, и ме търсеха в точните моменти, като че някаква вълшебна сила им подсказваше. „Мистериите на Хухла” ги има, не се съмнявайте в това. И нека снимките ви поговорят.
........................................
Хубаво лято !:)
бойната ни дружина почти е наближила
и ето я Ерика в центъра на селото- вече си има приятелки
а аз посядам пред кметството
и после тръгвам на лов за моменти под жаркия пек
пред такива гледки камъните мълчат...но и говорят...
мълчат
тези също
тогава срещам баба Яна
докато снимам доматите й...
и дълго още ми разказва...
на продавача на сергията пред Хоремага му е горещо
не му е лесно и на кучето
две усмихнати магаренца
и още две- аз и Бойко
по пътя към върха другарят Деян Енев ме снима, а аз мижа щастливо
вървим по пътя към върха
вече сме там, хората започват да прииждат, сцената е в очакване
празникът ще продължи до ранни зори... ето го и Светилището
вода...но не каква да е
ето ни и част от култовата банда поети на сцената- публиката ни аплодира бурно
Ерика пали свещички, а Валя Балканска пее навън, гласът и се чува надалече
неземно красиво е тук
трябва да го усетите. Хухла- "селото, което не бива да умре"
пред манастира "Св. Св.Константин и Елена", на път за вила Армира
не пропускайте и Ивайловград- там има смокини като круши
и потайни местенца като това :
качество, дълг и отговорност...:( да бе, да... видяхме
и да се върнем отново в Хухла...да не забравяме...
Хухла!
чувам всичко, а зеленото на очите ми се слива с опустошителната тишина
-----------------------------------------------------------------
Невероятни хубости се кътат в най-югоизточната част на Родопите. Тук не са типичните Родопи. Във въздуха витае нещо необяснимо и притегателно. Прелитат орли, но не от анимация, а истински. И всичко е по-различно, дори жегата. Лепкава и изпиваща, почти като в тропиците. Но пък наградата е 4-5 часа сън, и си кукуряк. Смокините са навсякъде- буквално виреят от шахтите в Ивайловград, или иззад прозорците на призрачните, необитаеми къщи в Хухла. Хухла е само един от ъглите на безпощадния многоъгълник, в който много наши сънародници се борят за оцеляване. Мирише на история от всеки ъгъл, хората са приветливи и добри, живеят трудно. И пред техните изповеди дори камъните мълчат. Долавят се усмивки, има надежда. А понякога- няма. Но няма и отчаяние. Поне аз не срещнах. Трудно е градски и задоволен човек да проумее всичко това. Да попаднеш в един свят, от който всички си отиват- кой в чужбина, кой в по-големите градове, кой на онзи свят. И така, до момента, в който в едно селце остават около 30тина жители. И така до момента, в който няма мечти, а жестоката реалност ти е оставила няколко кокошки и една коза, овошки и зеленчуци, да преживяваш върху краката си, които едва те държат. А единственият магазин в селото да е закрит преди няколко дена. Вероятно завинаги. Да, знаем за бедстващите в Африка, знаем за бедстващите къде ли не, знаем много неща. И все пак, България е по-близо от Африка, нека първо започнем със собствения си двор. Когато чуеш баба Яна да ти споделя, че винаги е гледала да си имат нещо сладичко вкъщи с дядото, и как й се иска сутрин да може да отиде до магазина и да си купи една вафла и малко бонбони...Просто не може света ти да е същият след това. Искаш да помогнеш, но не знаеш как, защото шепа бонбони не оправят нещата. Чудиш се в каква България живееш, такава ли трябва да бъде нашата България. Единственото, което трябва да направите, е да напишете в добрата и услужлива търсачка Гугъл- Хухла, или "Мистериите на Хухла". И независимо на коя от множеството статии и описания ще попаднете, веднага ще разберете трохи от какво безбрежно тайнство искам да ви подднеса. Прочетете, преди да продължите. А ето тук- http://www.ivaylovgrad.org/modules.php?name=News&file=article&sid=260 можете да видите тазгодишната програма на празника, в който и аз дадох своя скромен принос като участник в инициативата „Поетите за Хухла и Хухла за поетите”, с водещи моите приятели Бойко Ламбовски и проф.Владимир Янев. Хухла е малко селце в един от бедните ни и забравени погранични райони, които бавно се рушат и гинат, камък по камък, на фона на спираща дъха природна красота. Хухла е село, откърмило поети като Ивайло Балабанов, с чиято прекрасна сестра имах удоволствието да се запозная, и която ми разказа за безрадостната съдба на селото, както и много други неща. Не по-малко интересни бяха и историите на другите местни жени. И така, нека изтъкна главният виновник за възродените мистерии. Неговото име е Иван Бунков. Изживяването беше толкова красиво и невероятно, че реших да остана още един ден, да, точно както се изразяваме често- „на гъза на географията”. Но нека този цинизъм не подвежда- географията и нейните задници и предници си ги начертаваме ние, и най-вече нашите чудесни политици. Защото когато гледаш от хълма „Свети Илия” светлините на едно гръцко село, което кипи от живот, само на няколко мизерни километра от нашето, сърцето ти се стяга. Стяга се при мисълта, че поредното красиво и благословено от Бога българско селище постепенно гасне. И докато ние виждаме гръцките светлини, какво ли виждат те от острещната страна? Мрак, плод на нечии безхаберия, белязали съдбите на хиляди хора. Мога да ви разказвам дълго за какво ли не- за необичайната флора и фауна тук, за невероятния дух, който се усещаше на събора, горе при светилището, в навечерието на Илинден, за прекрасните приятели, с които споделих тези усещания, за феноменалната Валя Балканска, за... Мога да ви вкарам и в прозата, в уютното хотелче "св. Константин и Елена" в Ивайловград, разположено между блоковете на военните, мога да ви вкарам и в скромното басейнче на града, където моя приятел Ганчовеца си изгуби какво ли не, мога да ви смаля до маслинката на коктейлите, които изпих, да ви говоря за непоносимата жега тези дни, която буквало се сипеше като жар върху нас, за пропуснатия ми риболов...(ами не...не мога да стана в 5, когато сме бодърствали до 3, но пък в компанията не липсваха маниаци като Коцето и Бойко!:)); Мога да ви разкажа за прохладните смокинови горички по пътя за вила Армира... „Тя е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римско време, проучени до момента в България. Всъщност, това е най-богатият частен дворец от този период, разкрит в днешните български земи, построен през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира.” Още по въпроса тук-http://www.ivaylovgrad.info/index.php?option=com_content&view=article&id=13&Itemid=131 Или пък за безобразният, но живописен път, който въпреки оф-роуд 4х4 усилията ни, ни отказа на няма и километър от целта да видим средновековната крепост Лютица. Исках да споделя тези усещания и с други свои приятели, които в тези моменти са далече от мен, на повечето от тях се обаждах, а те ме слушаха като омагьосани. А някои от най-близките ми, сякаш усещаха тази ми потребност, и ме търсеха в точните моменти, като че някаква вълшебна сила им подсказваше. „Мистериите на Хухла” ги има, не се съмнявайте в това. И нека снимките ви поговорят.
........................................
Хубаво лято !:)
Да почетем Вазов?
НОРВЕГИЯ, ОСЛО. ПОЛИЦИЯТА СЪОБЩИ, ЧЕ ГУБ...
Галерия със знаменитости на Ювал Ноа Хар...
НОРВЕГИЯ, ОСЛО. ПОЛИЦИЯТА СЪОБЩИ, ЧЕ ГУБ...
Галерия със знаменитости на Ювал Ноа Хар...
благодаря за приказката Хухла, вълшебна и тъжна приказка
цитирайс тишина говори,вълнуващо и величествено...с небесните светила се родее...
благодаря ти Ру...че го сподели...прекрасна СИ!
цитирайблагодаря ти Ру...че го сподели...прекрасна СИ!
хухла е селото на дядо ми по майчина
водили са ме там веднъж но нищо не помня
(понеже е било преди повече от четвърт век)
не мислех че там все още виреят хора
(а може би и роднини незнайни)
цитирайводили са ме там веднъж но нищо не помня
(понеже е било преди повече от четвърт век)
не мислех че там все още виреят хора
(а може би и роднини незнайни)
4 дена бях по тези ширини...и пак не съм разказала всичко...Прекрасно е и очистващо. Знаеш ли, предстои ми да липсвам целият август, и 4 дена от този месец също, но това е едно от пътешествията, които ще ми останат трайно!...
прегръщам те, и хубаво лято ти желая!:)
цитирайпрегръщам те, и хубаво лято ти желая!:)
да, нямаше начин да не споделя...поне част от това вълшебство, което преживях тези дни:)
прегръдки и греби от лятото, девойко хубава:)
цитирайпрегръдки и греби от лятото, девойко хубава:)
значи със сигурност тогава го има дядо ти на стената пред хоремага, защото там е проследена историята на всички хухленски родове. Да, все още виреят хора там...но не знам до кога ще е...
Прочети за празниците "Мистериите на Хухла" в нета, и се вдигни някой път...Просто е невероятно, няма да съжаляваш:)
цитирайПрочети за празниците "Мистериите на Хухла" в нета, и се вдигни някой път...Просто е невероятно, няма да съжаляваш:)
:)
аз пък държа да ми разкажеш лично :)
цитирайаз пък държа да ми разкажеш лично :)
8.
анонимен -
ru, много е хубаво
21.07.2009 22:06
21.07.2009 22:06
Ти затова ли така ми се губиш от погледа напоследък? :)
цитирайтова е ясно...то ни се събра цял язовир за разказване:)
тук са само щрихи...
цитирайтук са само щрихи...
и все повече ще се губя,
но ти не си от тези, които ще забравя:)
цитирайно ти не си от тези, които ще забравя:)
и снимковият репортаж, и разказът, сладкодумнице
ех, бистро, сочно, плътно, и очите ви блестят
а за ивайловградското мерло какво съм чувала.. опита ли )
цитирайех, бистро, сочно, плътно, и очите ви блестят
а за ивайловградското мерло какво съм чувала.. опита ли )
ами не, набързо и разпиляно по-скоро, само парчета от пъзела...и много малко от многото...
не бях на вълна мерло, но дегустацията беше на ниво:)))
целувки!)
цитирайне бях на вълна мерло, но дегустацията беше на ниво:)))
целувки!)
хубава импресия.....и малко тъжна,но хората правят държавата а не обратно.
Щом потече един ручей на любопитство може пък всичко да се възроди !?
цитирайЩом потече един ручей на любопитство може пък всичко да се възроди !?
хората я правят, и уж не сме по-тъпи от "другите хора", но има съществена повреда в механизма...
Едва ли ручеят на любопитството ще е причината за възраждане...но пак по-добре от нищо...
цитирайЕдва ли ручеят на любопитството ще е причината за възраждане...но пак по-добре от нищо...
15.
анонимен -
Руми,
22.07.2009 11:20
22.07.2009 11:20
чудесен репортаж. Все едно съм бил там. Знаеш, че причините са икономически. Да не беше строен 45 г. комунизъм, хората щяха да си живеят по местата (или поне по модела на западния свят, където също има миграции) и цивилизацията щеше да даде и да вземе своето.
А от Хухла е и Ивайло Балабанов, ако не бъркам нещо.
Привет!
цитирайА от Хухла е и Ивайло Балабанов, ако не бъркам нещо.
Привет!
не подценявай хората в тази страна -те са непредсказуеми,нехарактерни ,нестандартни и най вече силно емоционални .(изборите например гто доказаха )
навремето Паисии хилендарски написал една книжица само...то не е било и "ручей" даже , нооо....:))
цитирайнавремето Паисии хилендарски написал една книжица само...то не е било и "ручей" даже , нооо....:))
дори вярвам в чудеса- надежда винаги има :) имах предвид, че с голо любопитство само не става...но знае ли човек- капка по капка вир, вир по вир- язовир :)
цитирайтака си е, причините си ги знаем...:) да, споменала съм го Ивайло Балабанов, ако се зачетеш...:) Хухла е родила и други български поети :) Иначе, репортажчето ми е по-скоро лаконично и капчица в морето, но...радвам се, че ти хареса:) Хубав и наситен ден ти пожелавам, сега отивам да правя и моя такъв ;)
цитирайпъстър, многопластов репортаж си ни представила, Руми! В него се преплитат тайнствения повик на Историята, дивната красота и романтика на девствената природа, мистичното религиозно откровение с нерадостното настояще на този ,,пограничен'' и в буквалния, и в преносния смисъл регион, където и безлюдните порутени къщи и буренясалите дворове, и отрудената баба Яна навяват усещането за ИЗОСТАВЕНОСТ!
Цялата тази пъстра гама от картини, образи, пейзажи неминуемо извиква и смесица от чувства и емиции, вариращи от възхищението и радостта до тъгата, болката и укора към всички онези, забравили, че ТОВА КЪТЧЕ СЪЩО Е БЪЛГАРИЯ!
На фона на всичко това, и подетата инциатива, и изразената от теб и другите участници солидарност и съпричастност с проблемите на местните жители буди дълбоко уважение и адмирации!
цитирайЦялата тази пъстра гама от картини, образи, пейзажи неминуемо извиква и смесица от чувства и емиции, вариращи от възхищението и радостта до тъгата, болката и укора към всички онези, забравили, че ТОВА КЪТЧЕ СЪЩО Е БЪЛГАРИЯ!
На фона на всичко това, и подетата инциатива, и изразената от теб и другите участници солидарност и съпричастност с проблемите на местните жители буди дълбоко уважение и адмирации!
радвам се за представянето на моето село.От снимките лъха,тъга,много тъга.Духа и инициативността я има,но са малко родолюбивите хора вече.Чувствата ми са смесени.СПАСЕНИЕТО на моето село е в самите хухленци.Но да се запали отново огъня в бащиното огнище е необходима намеса не само на семите хухленци,но и управниците в нашата държава,която в 21 век , остави селото без вода,без магазин,без много други неща,КАК да си дойдат?Така са много села в този граничен район.Намесата е наложителна,а не с скърпежи само.
цитирайкъдето има поне един параклис - има благодат ! Тя рано или късно ще се върне върху всичко наоколо....
цитирайрадва ме, че се хареса репортажът ми- както вече споменах, бегъл е, но не искам да се повтарям с вече написаното в нета, което всеки би могъл да прочете.
А всъщност има още много за разказване- за вкусните и най-различни видове баници и тутманици, които бяха направили жените, за мътеницата от козе мляко; за джаз формацията на Пармаков и цигуларката; и как от възвишението се виждаха и Турция и Гърция под нощното небе, дори светлините на Одрин...
Именно! Това късче също е България, и както се изрази сестрата на поета Ивайло Балабанов, докато си говорехме(забравих й името), че с всяко едно обезлюдено село, все едно откъсваме парче от България. Инициативата е страхотна, и съм щастлива, че получих тази покана. Надявам се и догодина пак да съм там. А дотогава да напиша и други подобни ...Прегръдки!
цитирайА всъщност има още много за разказване- за вкусните и най-различни видове баници и тутманици, които бяха направили жените, за мътеницата от козе мляко; за джаз формацията на Пармаков и цигуларката; и как от възвишението се виждаха и Турция и Гърция под нощното небе, дори светлините на Одрин...
Именно! Това късче също е България, и както се изрази сестрата на поета Ивайло Балабанов, докато си говорехме(забравих й името), че с всяко едно обезлюдено село, все едно откъсваме парче от България. Инициативата е страхотна, и съм щастлива, че получих тази покана. Надявам се и догодина пак да съм там. А дотогава да напиша и други подобни ...Прегръдки!
който търси- намира :)
цитирайСъгласна съм. И не е само Хухла така, да. И аз не виждам как ще си дойдат хората при това положение...а някога тук е врял и кипял живот. Както каза по-нагоре лион1234- И това е част от България! Нека управниците ни не го забравят, а да направят нещо...
цитирайХубаво лято и на теб:)
цитирайами стягам скоро куфарите пак...:)) споделени летни приказки и на теб ;)
цитирайбоже мой
цитирайХухла а? А ние пък отиваме към Мугла :)
Снимките са фантастични!
цитирайСнимките са фантастични!
ще ти разправям и аз... но нека дойде август, а после да мине....тогава... :)
цитирайdanailpetrov написа:
боже мой
да, ще ти споделя специално
имат очи, видя ли ги
но това, което си написала тук, е живописно и одухотворено! Браво на поетите! Явно Хухла е място за обичане!
цитирайРум, попаднах на едно стихотворение на Виолета Бончева, наречено на същото това обаятелно място, което така живо ни представи
ХУХЛА
Когато изговарям името на това село
Хухла,
всички извори се събират в гърлото ми...
Сякаш.
там,
подгонена като див гълъб
сестра ми Елена
е завързала забрадката си бяла
на един храст
и е полетяла в озъбената пропаст под нея.
Викът й увиснал на един бор
и днес се люлее до онова място,
където тревата е черна,
защото пръстта е горяла.
Моят брат Йордан,
и другият – Христо,
заедно с моите лели и чичовци
още стоят изправени
като сенки и
пазят пепелта от костите си.
Иван Бунков строи днес параклис
до светилището
и вгражда в него историята
на Илиева нива –
душите на двеста деца – двеста ангели,
които ще пазят Хухла
и границите на България.
Леля Мина вече подкваси млякото,
дядо Калин е налял вино,
нарове, като слънчеви топки
лъскат небето.
Изпраща ме вятър, махат ми с крилете си
зелени борове на отиване.
Само два дни ли плаках, Господи
или години...
добавям го, защото ми добави нещо към усещането, към представата за Хухла
цитирайХУХЛА
Когато изговарям името на това село
Хухла,
всички извори се събират в гърлото ми...
Сякаш.
там,
подгонена като див гълъб
сестра ми Елена
е завързала забрадката си бяла
на един храст
и е полетяла в озъбената пропаст под нея.
Викът й увиснал на един бор
и днес се люлее до онова място,
където тревата е черна,
защото пръстта е горяла.
Моят брат Йордан,
и другият – Христо,
заедно с моите лели и чичовци
още стоят изправени
като сенки и
пазят пепелта от костите си.
Иван Бунков строи днес параклис
до светилището
и вгражда в него историята
на Илиева нива –
душите на двеста деца – двеста ангели,
които ще пазят Хухла
и границите на България.
Леля Мина вече подкваси млякото,
дядо Калин е налял вино,
нарове, като слънчеви топки
лъскат небето.
Изпраща ме вятър, махат ми с крилете си
зелени борове на отиване.
Само два дни ли плаках, Господи
или години...
добавям го, защото ми добави нещо към усещането, към представата за Хухла
troha написа:
но това, което си написала тук, е живописно и одухотворено! Браво на поетите! Явно Хухла е място за обичане!
целувки
целувки! а стихотворението на Вили е прекрасно!
(днес се сетих за теб шофирайки през града ти)
цитирай(днес се сетих за теб шофирайки през града ти)
в Родопа да се озовеме.....
цитирайимаш очи за каквото трябва!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.