Прочетен: 9386 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2018 06:46
Да, определено Дечанският манастир наклони везните за да поемем в тази прашна и леко стряскаща посока. Иначе, не че има много за разправяне, на два пъти за една нощ обърквахме границата, и първият път определено не беше по наша вина, пукахме гума, пътувахме в непрогледни тъмници по някакви високопланински завоища, дундуркахме се из задръстването на Косово поле с 10км. в час в прашливата мараня до новостроящата се магистрала. А в град Печ направо се опекохме от жега.
Ех, клетото Косово. То няма нищо общо с прелестите и екзотиката на Албания, на която ще отделя специално внимание по-нататък, нито с пленителната красота на Черна гора.
Косоварите, на които попадахме да питаме за пътя и прочие, тъй като табелките определено не са в изобилие, се оказваха все отзивчиви и много доброжелателни. Тези албаноговорящи или направо скачаха в колите да ни покажат пътя, или въртяха телефони на френдове, които говорят английски. Други пък ми подаряваха сокчета и дъвки- ей така. Митничарите им (поне ние все на такива се натъквахме), се оказаха готини и големи хумористи. Втория път, след като объркахме границата, направо се спукаха от смях, като чуха за премеждията ни. Всички митничари се събраха около нас, и го ударихме на бъзици. То и ние се хилихме яко.
Изобщо, навсякъде ни питаха- „Какво ви се е случило?”, „Защо така изглежда колата ви?”, а единия път направо ни забиха - „От коя война се връщате?”,защото толкова сюр ни се случи всичко, чее...Адреналинчето и пепрудите в стомаха- на макс. А колата ни след Косовските приключения изглеждаше така:
Източник на по-долу написаното е Уикепедия, свободната енциклопедия. Текстовете в бордо са мои вметки. Манастирът Високи Дечани, Манастирът Дечани, Дечанският манастир или само Дечани е средновековен православен манастир в Косово. Архитектурно е съграден в съответствие с готиката на Апулия, а архитектурното му оформление го причислява към вардарския стил на късна Рашка. Тук почиват мощите на крал Стефан Урош III Дечански (кръстен от следовниците си по името на манастира), което прави мястото център за поклонение. В църквата Христос Пантократор се пази ансамбъл от средновековни стенописи на славяновизантийското изкуство. Строежът на църквата е започнат през последните години от управлението на Стефан Дечански, и е завършен от неговия син и престолонаследник Стефан Душан.
Манастирът Високи Дечани е строго охраняван. На влизане в манастира ни искат документите и ги задържат до излизането ни.. Някакъв си италиански умиротворител, дето не знае добре английски, първо казва, че едни документи са достатъчни, но после иска и останалите. Ние все си мислим, че нямаме вид на терористи, но ей на. Просто му е кеф да ни разкарва.
После ме оглежда, и ме връща да си сменя рокличката...Много разголена му се вижда. Ето тази рокличка. Снимката е от Албания. Заради правния статус на Косово и трудната ситуация със сигурността в страната, комплексът е вписан в червения списък на застрашеното световно културно наследство.
Манастирът е най-голямата сграда в средновековна Сърбия, и е построен в годините 1328 - 1335 от францисканския монах Фра Вита от Котор, като последен дом за крал Стефан Урош. Църквата представлява петкорабна базилика. Високите колони и готическите прозорци говорят за силно западно влияние. На главния вход на църквата, и на колоните, се намират произведения на каменоделското изкуство, като седящата фигура на Христос Пантократор, глави на лъвове и скулптури на лъвове.
Понастоящем, в манастира служат 30 монаси, игумен е архиепископ Теодосий. Много мила е срещата ни там с монах Авакум, който ни изпраща чак до пътя, после дълго ни маха с ръка- голям пропуск, че не го снимах! Беше някакво вълшебство целият ни престой тук. Малко българи са го посещавали, а това е християнска светиня от световна величина!Днес манастирът е център на почитта към Свети Стефан Урош III Дечански. Неговият син, цар Стефан Душан (царува в годините 1346-1355), след приключване на строителството освещава манастира на името на баща си.
Стенописите изографисани в периода 1335 - 1350, са сред най-впечатляващите примери за т.нар. „палеоложко възраждане“ в изобразителното изкуство на православните страни, намиращи се традиционно във византийска сфера на влияние. Тук са портретите с владетелите от родословието на Неманичите. Следствие от канонизирането на крал Стефан Урош III Дечански за светец по времето на Стефан Лазаревич (в началото на 15 век), и от написаното негово житие на българския писател Григорий Цамблак (1402-1409 игумен на манастира), мястото бързо продобива голяма слава, и е предпочитана цел за поклонение по време на османското робство.
Манастирската църква е богато украсена със стенописи. Те представляват най-добрия ансамбъл от стенописна живопис на Балканите през Средновековието. Хранилището на църквата притежава ценни икони от 14 до 16 век, и други църковни произведения на изкуството.
Мястото с гроба на Свети Стефан Урош III Дечански е важно за православието, като център за поклонение. Саркофагът е от изографисано дърво, и той стои на мраморен постамент, около който поклонниците минават лазейки. Стенописите във вътрешността на църквата (1335-1350), са направени по византийски модели.
През 2004 г. манастирът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световно Културно Наследство. Икони и стенописи от манастира можете да намерите тук- http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/kosovo/dechani/index.htm
И един гълъб в полет над моравата. Символично...
47. ДЕЧАНСКИ МАНАСТИР
Фала богу за чудо големо!
А що ке се чудо нагледаме!
Що ми бе"а во една земя,
в една земя до два господара.
Кой да бе"а тие два господара?
Еден беше кральски цар Степан,
друг беше кральски цар Душан,
изговоре кральски цар Степан,
на онего сърбски цар Душан:
- Айде мие да се разделиме!
Просту тебе поле ем чифлидзи,
просту тебе рамна Шумадиа,
просту тебе сърбска на"иа,
просту тебе коньи, ем соколи,
просту тебе ърти, ем зъгъри,
за да одиш по лова, по гора;
да ми простиш два сажна место,
мегю Юпек, мегю Гяковица.
И му прости два сажна место.
Сакал кральот манастир да градит.
Имал кральот до три кули азно;
темль ке турит само от стребро,
а покроот от жежено злато.
Па го дочу сестра му Елена
ми гооре сестра му Елена,
на онего краля цар Степана:
- Я сум чула манастир ке градиш,
темель ке туриш само от стребро,
а покроот от жежено злато;
слушай, брате, твоя мила сестра,
тая тебе ука да научит.
Атар тебе да не ти останит;
ти си имал до три кули азно;
по отдамна книги покажует,
сега бъргу турци ке налазет,
ни темеля турци ке остайет,
на рисяни закон ке растурат.
Ако сакаш манастир да градиш,
как некога що градил Симеон?
Да ми "одиш преку слано море,
да ми пойдиш Венетичка земя,
тамо имат камня мерджанлиа,
от стреброто три аспри по-скъпо,
да го носиш, тешко не се носит;
да го кършиш, твърдо не се кършит.
Бладзе брате, сестра що послуша!
Блазе сестре, брата що поучи!
Го откупи камен мерджанлиа,
удри темель, сугради монастир.
Се посвети сърбски свети Степан,
се посвети и света Елена.
Ден денеска манастир ми стоит,
кои греит како врукьо сънце
от ощо йе лепо наградено,
от ощо йе "убаво написано.
От кога "одат рисяни на закон,
от кога "одат на Петровден,
до денеска се пеит и се прикажует.
Източник: http://liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/47.htm
Български народни песни събрани от Димитър и Константин Миладинови
За Косово като келепир, като кяр или к...
Черна гора- Будва и Борети
не се наложи да си сменям рокличката, щото нъ ма видеха зад кадъра;-)пардон компа §(
И очаквам впечатленията ти от Албания:)
Иначе и стенописите, и манастирът като цяло са великолепни - стрували са си премеждията!
Прегръдки, Съкровище!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
удоволствието ще е мое...голямо парче пътешествие ,определено си е прекрасно, Вълшебство!
прегръдки и от мен!
Поздрави за Теб!
фантастика!