Прочетен: 5464 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2018 10:11
По маршрут: България-Македония- Албания-Черна гора- Косово-Македония- България
Обичате ли...
... когато пътят се вие през завои, спиращи кислорода в дробовете;
...да опознавате нови градове и селца, да покорявате слабо известни дестинации;
...да мените ландшафта с усещания, както безкрайни маслинови, смокинови и смесени горички да насищат погледа ви, редом с нарови дървета, олеандри, магнолии, живописни широколистни и иглолистни;
...да бродите из старовековни крепости и замъци, да попадате в старинни каменни градове, повечето от които под егидата на Юнеско; Очи, къщи, спомени, впечатления...
...да уловите тъгата, надеждата, но най-вече духа на един народ, който има воля за реформи и по-добър живот...Ако обичате...всичко това,значи това е Вашето пътешествие. Е, предполагам, не сте очаквали от мен някакви подреденки пътеписчета с главни букви, нито точно инфо за километража и де какво-що съм си купила ...макар, че разполагам и с подобна статистика. И където е текло сюр, боза няма да прокапе;)
Както ми каза наскоро един мой френд и наш съблогър- видният пътешественик Thomas: „Моето е мейнстрийм, твоето - екзотика!”)). Той непрекъснато ме обижда на „авантюристка”, а аз все му прощавам, щото тайно подозирам, че е прав;)
Е, това е пУложението. Най-обичам да ждрапам по чукари с джапанки ;) Като пантера съм се метнала на дървото, м.
Но поне Thomas, за разлика от други мои приятели, нямаше опасения, че заминавайки на такова „диво” място, ще бъда отвлечена, изнасилена и убита с камъни, за което съм му искрено признателна :)
Дори мисля, че и по снимките си личи колко съм неотвлечена, неизнасилена и недоубита)) Може и да греша, де…
)
И така, Добре дошли на това дълго, необикновено пътешествие- Pilgrimage in churches and monastery in Albania, под егидата на православна организация Boya, със седалище в Гърция.
От цялото двуседмично, интензивно скитане, в мен останаха разнообразни усещания за Охрид, Тирана, Лужние, Фиер, Саранда, Тепелена, Берат, Дурес, Химара, Влора, Шкодер, Гирокастер, Будва, Котор, Печ, както и за много други малко познати и непознати кътчета от прелестите на Балканите.
Е, разкъртиха ни от път, ставане в около 7.30, та чак вечер до към 11.00 приключвахме. По-издържливите от нас, не лягахме преди 1.00-3.00, защото въпреки умората, се ръководехме от принципа, че „Сън спомен не прави”. На снимките- с двама приятели от Гърция. А на сиртакито им събрах очите, мога да кажа с гордост, че станах любимка на гръцката група, а факта, че говоря и езика им, направо ги очарова.
А ето я и прочутата снимка от фейса „6 girls in 1 bed”, която албанската ми приятелка Кристи е пуснала. Интернационално (от 4 държави сме тук!), женско пижама-парти с мнооого смях …
Изобщо, програмата беше тежка, преходите изнурителни, навъртените километри- внушителни- но това е единственият начин да обиколиш и опознаеш цяла Албания за ограничен период. Шофьорът ни беше просто перфектен, отлично се справяше с опасните пътища, голям сладур, и запалка на сърчица ми подари :)
И разбира се, винаги остава време да се топнете в прегръдките на Йонийско и Адриатическо море, да се любувате на дивната природа, съчетание на море и планина, великолепна средиземноморска растителност, която ми е слабост...
Хапвахме хубави неща като сочни лавраци, пийвахме руйни винца...Добре ни хранеха хората! Единствено яденето в център Тавор никак го нямаше, при мисълта за оная италианска паста и неовкусените октоподи, още ми се повдига.
Албанците правят невероятни домашни ракии- както бели, така и жълти. Червеното им вино също е трепач, а по бира Тирана много си паднах. С чешмяната им вода обаче трябва много да се внимава- аз се разминах с диарията, защото имам здрав стомах, но половината от групата нямаха този късмет.
Албанците са готини, наследници на илирите. Онези щърбави мургавелки и ошмугани чичковци със замърсени потници, яхнали дръгливи магарета, които се пускат по разни пътеписи и описания, не са лицето на Албания. Макар да има и такива... Времената в Албания са вече други, младите хора са други.
Албания е държава която още си ближе раните, нанесени й от дивия комунизъм, който я бе пратил на дъното за дълго. Но да говорим за доброто, което избуява тук, а не за незарасналото зло.
И на нас няма да ни е приятно, ако някой охранен западняк журналист дойде в България, снима изпаднал цигански квартал, клошарите край гарата, умствено увредени деца от дом за сираци, преливащи кофи за боклук, разкъртени пътища и столични квартали без канализация (да, такива има), и да каже- ей тва е България. Затова и моите очи бяха отворени предимно за напредъка и борбата на албанското общество да изплува. На снимката: Вълнуващо и високо, високо над морето, където се качих с мнооого стара джипка;)
.Албанците полека-лека се открехват за външния свят...
Не, не казвам, че им е идеално. Далеч не е така. Беднотията е голяма, степента на неграмотност и безработица също. И мръсотията е голяма, това е проблем, който трябва да разрешат. Няма да е лесно, защото манталитет трудно се променя, както знаем. Но не е невъзможно.
Строи се хаотично и навсякъде, голям кич, голямо чудо.Много е характерна абсурдната шаренийка по кооперациите, където всеки цвят бие другият. Снимката е от Тирана.
Но кичът и причудливите хрумки, лишени от логика, съжителстват все по-често в последните години, с доста стилни архитектурни решения. За жалост, те се губят на общия фон. Някои крайни квартали са истински гета, и не окуражават да ходиш сам по улиците посред нощ.
Страната има проблеми с безработицата, корупцията, трафикът на жени и деца, оръжие и наркотици, пране на пари. В последните години на демокрация, се взимат сериозни мерки в тези насоки, като някои от тях дават добри резултати.
И ако пътищата са знак за благоденствие и напредък, то в тоя аспект мога да кажа, че пътищата в Албания не са по-зле от нашите, напук на насажданите представи.…Обиколих цялата страна, и имам база за извод и сравнение.
Естествено, не можем да се надяваме тук на многолентови магистрали- ландшафтът не го позволява, Албания все пак е в по-голямата си част високопланинска страна.
Бях чела някъде, че албанците карат като диваци, но няма такова нещо. Има много гробове край пътищата, наблюдават се и пътни хулигани, но не бих казала, че нашите им отстъпват по безочие и арогантност. Та до тук с митовете и легендите, колко ни е по-по-най всичко.
Цяла Албания е осеяна с бункери от епохата на комунизма, които малоумният комуняга Енвер Ходжа е посял навсякъде, в случай на инвазия. Такъв варварски комунизъм са преживели малко народи по света...
Комунизмът се усеща, няма как- рошав и зъл, носещ негацията на твърд атеизъм и материализъм, прикрити зад лицемерна загриженост и псевдо милосърдие, братство и равенство, обещания за безоблачни бъднини, за които историята многократно е доказала, че никога не се случват.
Според някои източници, броят на бункерите в Албания е по-голям от броя на автомобилите...Вероятно е така, като се има предвид факта, че до преди 20тина година албанците нямаха право на личен автомобил, дори на притежание на животни, нито право да се женят за чужденци, плюс стотици подобни простотии, каквито само болен мозък може да роди.
По време на 23 годишната дивашка комунистическа диктатура, 1600 черкви и религиозни сгради в Албания са разрушени.
Диктаторът Енвер, вкарал страната в безпрецедентна изолация, отдавна вече не е между живите, но малката изстрадала държавица, лека-полека се съвзема в последните 20 години от жестоките удари, които са й нанесени.
Днешна Албания е страната на мерцедесите- от последен модел супер класи и оф-роудс, та до най-ретро модели мерджани тип конска глава и пр.- чак да се умилиш. Така и не разбрах на какво се дължи това, забравих да попитам.
На второ място, по мои нескромни наблюдения, може би са фолксвагените, на трето-bmw-тата. Японски автомобили се срещат рядко, както и френски. Плодовете са вкусни и сладки, както се вижда от снимката...ммм, обожавам смокини.
Албанките се носят нормално, по улиците могат да се срещнат както елегантни, така и красиви жени. Рядко можеш да видиш по улиците забулени жени. Е, усеща се и едно съвсем по ориенталски залитане по лъскавкото. Присъствахме и на няколко сватби в различни градове...пищни, и все булки хубавици уцелвахме.
Вярно е- по кафенетета и баровете запиват само мъжаги, типично. Също така е вярно, че в много от градовете се усеща една екзотична атмосфера, характерна за Изтока, напомнят типични мюсулмански градчета, каквито съм виждала в Турция.
Крайбрежните градове пък, въпреки удивителната природна красота, с която са дарени, се застрояват безогледно, подобно българските курорти, но лишени от техния лукс и бляскавост, въпреки някои мощни стремежи към неомутризъм, роден от шахтите на страха. Както споменах- оръжие, наркотици, проституция...
Главите на основните религиозни групи полагат много усилия за мирно и хармонично съжителство между всички религии и етноси, за климат на мир и толерантност. Слава Богу, раните са позавехнали, мюсулмани и християни се надяват, че никой зъл гений няма да ги разчопли отново.
Броят емигранти е огромен. В Косово, Черна гора, Гърция и Македония живеят най-много албанци. Поради тази причина има трудности и със статистиката по редица други въпроси. Като този- какъв е процента на християните и мюсулманите. На снимката се гушкам с гръцките ми приятели.
Възраждането на православната църква в Албания започва през 1991ва, предизвикано от радикални политически и икономически реформи, непосредствено след колапса на комунистическата система. Голяма е разликата ПРЕДИ
И СЛЕД!
Според негово блаженство +Анастасиос, митрополит на Тирана, Дурес и цяла Албания, православните са ј , не са малко и католиците.
Анастасиос се приема от православната, и не само, общности в страната, като един съвременен апостол. Незабравима беше срещата ни с него. Имах честта за беседа и снимка с този велик мъж. Той е всепризнат ерудит и радетел за мир в световен мащаб, с чувствителен авторитет в политическите и научни среди, един от най-големите учени и догматици на нашето време.
Манастирът Арденица в Лужние, манастирът св. Козма в Колкондас, старият град Аполония, крепостта Розафа, и много други приказни места ме плениха завинаги. Места за пътешественици и изследователи, които малко от редовите туристи знаят и посещават.
Представители на събитието от Сърбия липсваха…От Турция бе монах Йезекиил, който служи на Принцовите острови и в Атон едновременно. Ето ме с този скъп приятел.
Групите от Албания, Гърция и Румъния бяха добре застъпени, общо се събрахме около 50тина. Оформихме се страхотна дружина, накрая наистина се почувствахме като едно голямо семейство. Много от нас завързаха ценни и дълбоки приятелства.
2част
И така, още малко, защото остана недовършено, за повече няма да имам време днес, а утре изпращам първолаче на училище, не е шега работа :) А искам да си изпълня обещанието и за 2ра част, та ето още малко допълващи щрихи...За повече- просто идете и вижте...Или почакайте да си събера мислите и пътешествията и да ги центрирам в един личен, пътешественически сайт. Но и тук ще продължа да ви радвам със своите кратки репортажи за екзотични места. На снимката съм с албанска шапка, много добре ми стои, нали :)
А ето и още малко факти. Само в последните 18 години, в Албания са построени над 150 черкви- и то какви!, още толкова са реставрирани и възстановени.
За така кратък период, наистина е постигнато толкова много, че наистина ми е трудно да повярвам, колко имаме да се учим и наваксваме, спрямо албанския опит и ентусиазъм в тази насока. Вижте на снимката- така изглежда дом за изоставени деца, под егидата на църквата. Дечицата бяха много мили и възпитани, те ни попяха, почерпиха и поздравиха. На преден план се вижда и директорката- гъркиня. Забележителна жена!
То не са детски лагери, християнски центрове, домове за деца, медицински християнски центрове на колела, също и дентални...Жалко е, че с всичките ни претенции в някои отношения, вече дишаме прахта и на албанците...На тази снимка съм с ръководителката на летен център за деца- също гъркиня. Допаднахме си много.
И така- това е за сега...:) Далеч не е всичко, но повече следващия път.
Благодаря за вниманието и огромния брой четения на тази публикация. Надявам се да съм ви доставила радост, да сте научили нещо ново, и поне малко да съм успяла да ви потопя в екзотичната атмосфера на Албания. До нови пътешествия! :)
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
В Малко Чукундурово
14.09.2009 17:53
\m/
//
14.09.2009 17:55
14.09.2009 18:13
запали ме
и там ще ида
всъщност още онзи ден исках , но не бях с кола
и така
подчертавам
освен томас и аз не съм мислела че ще бъдеш изнасилена или убита .
а и както успях и сама да видя - балканите са великолепно място - стига да имаш душа сърце и очи върху тях
14.09.2009 18:19
Без дух и сърце- нищо не става, мдааам.
14.09.2009 18:49
Пожелавам ти още много вълнуващи пътeшествия и приключения, Ру!
А за утрешния ден - всичко най-хубаво на малката принцеса! Да й върви училището по вода:)
Тъкмо напротив, картината на съвременна Албания е представена от теб многостранно, с всички плюсове и минуси, с недостатъците и предимствата си, с тревогите и радостите на тези изстрадали безумията на малоумника Енвер Ходжа хора.
Редом с това, представените от теб великолепни, дивно красиви пеизажи и приветливи, усмихнати, отзивчиви домакини от обкръжението ти, без съмнение са израз на добрата ти воля и на дълбоко заложените в теб преди всичко общочовешки ценности!
Желая ти още много такива прекрасни приключения!
И да не забравя: честито ти Първолачка! Успех на малката ми дружка Ерика!
удоволствие ми и и съзерцавах си с наслада, съпреживяването е самото великолепие...и ти си смокиненото момиче с вълшебния поглед, лудетина, която се разхожда с вятъра...песен през времето и за утре ...
и аз си вкусих смокинка,два пъти...тук, тук...
задължително;)
Пожелавам ти още много вълнуващи пътeшествия и приключения, Ру!
А за утрешния ден - всичко най-хубаво на малката принцеса! Да й върви училището по вода:)
Либи, имам още една камара джапанки, чертая им маршрута;) Всичко най-хубаво и на теб, и благодарим за пожеланията:)
е повече от това не мога))
любимите снимки не са за всяко око, my lovely)
Останалото- без коментар, поне тук. Ти го каза превъзходно:) Моите думи имат щастливата способност да попадат винаги там, за където са предназначени. Останалите не ме интересуват, аз в каменисти почви не си губя времето да сея.
Прегръдки:)
леле, каква романтична представа ми насади за самата мен- идва ми да те черпя едно кило смокини, но ако може аз да ти ги набера ;)
а първолаченцата- бяха супер сладки бебета...страхотна емоция беше цял ден...но утре влизаме в ритъм :)))
Много успехи на малкия ученик и на Теб!
Супер! Направо се влях в кръвоносната система на пътеписа ти. Никой не е очаквал от теб "някакви подреденки пътеписчета с точно инфо за километража и де какво-що си си купила..." Дет се е лял сюр, боза няма да прокапе! Да.
Всичко прекрасно, но се натъжих от онзи пасаж, в който описваш какво прави Църквата в Албания за бедните и страдащи деца чрез детски лагери, християнски центрове, домове за деца, медицински християнски центрове... А какво прави нашата Църква на целия този фон?...
кое ? :)
Супер! Направо се влях в кръвоносната система на пътеписа ти. Никой не е очаквал от теб "някакви подреденки пътеписчета с точно инфо за километража и де какво-що си си купила..." Дет се е лял сюр, боза няма да прокапе! Да.
Всичко прекрасно, но се натъжих от оная пасаж, в който описваш какво прави Църквата в Албания за бедните и страдащи деца чрез детски лагери, християнски центрове, домове за деца, медицински християнски центрове... А какво прави нашата Църква на целия този фон?...
Описанието ми е повече от скромно, като се има предвид колко рядко посещавани и труднодостъпни места видях- но трябва да напиша 20 постинга за целта, а деня определено не ми минава пред компа...)) Като гробът на св.Козма, примерно... И това отличава истинското пътешествие от масовият туризъм и "печи гъз". Не, че имам против него, де- напротив, и аз две седмици дремах по плажовете))) С удоволствие ще те взема с мен, може да обсъдим някой маршрут;) А на въпросът ти...май е риторичен...((
Тили, и аз благодаря :)
Пожелавам още много интересни и приятни пътувания!:))
Поздрави!:))
радвам се, че се прелитна по тези ширини :)
Първичен импулс, да се гмурне човек при вас :)