История1. Особености на риболова   В един чуден ден от късните августовски, докато мен ме нямало за кратко, сигурно съм купавала шестнайсти сладолед, мистър Джош, който живее в Лондон, но си идва макар и рядко тук, и чието хоби е да се вози на блъскащи колички и да разнищва екзистенциалните и трансцедентални потайности на битието, питието и прочие подробности, взел, че провел следният разговор с едно момиченце на име Ерика, по роднинска линия ми се пада  дъщеря.  Ето я, тук е на Паничище, в друг топъл августовски ден. Тя е пътешественичка като мама, от малка. Освен, че е голяма скица, ами и умница.   

Значи, преразказвааам. Та, те си ближели сладоледа на сянка в тясната уличка, а той й разказвал как неговият Сашко като малък искал да излови лошите рибки, а добрите - да ги остави живи да си плуват. И тя веднага го попитала как Сашко е разбрал кои са лошите рибки. Джош отвърнал,  че алчните рибки сами се хващат на въдицата и че те са ,,лошите"". Просто с тези двамата да си няма работа човек!  Тук Ерика гали любимото си конче в едно от любимите й градчета – Брацигово, където има и много приятелчета.

Е, сега да го питам него аз, той ходил ли е на риболов, и дали изобщо е нагазвал във водите на детското съзнание, и то по джапанки. Обаче май и златни рибки е хващал, като се има предвид последвалия въпрос. Защото Ерика попитала Джош, повелителят на блъскащите колички, дали изобщо обича рибите, а той отвърнал скромно- да. Доуточнила: ,, Ама всичките ли?"", след което нашият многоуважаем приятел, на когото съвременните философи могат само да завързват връзките на обувките, кимнал утвърдително с глава.))) Ето ги двамата герои- весели и доволни, бръмчат с количка.

Обаче го забила накрая малката хитруша:,,А пираните?"". Хм...Тук го хванала на тясно, на мама гордостта. И той ни водка пил, ни сусамени пилешки хапки ял в детското царство Патиланци, се почувствал натясно като рак в рачило, и си признал, че: „Те и акулите са наистина много ,,лоши"" рибки и не са хич за обичане”. Хихихи. Обаче тук не станало ясно, как се хващат акули с въдица...)))
Както и да е, на Ерика тогава й станало скучно от световните проблеми на риболова, и си поръчала седемнайсти сладолед. После нарисувала и ето тази рисунка, а слънцето намигнало. )))




История2 Особености на рачелова

По-скоро, това е история как риболова се превърна в рачелов. Готино язовирче, на 50км от София- уж зарибено и орачевено :) А може и наистина да е, пък ние да сме пишман рибари;) Казва се Веринско. Станахме рано-рано в последния топъл уикенд на август- аз, моят верен приятел Анди,  двете приятелки Ерика и Йоанчето, и потеглихме. Снимки няма, защото за риболов се става рано, а хората като са сънени, си забравят фотоапаратите)) Но пък сме заснели свидетелствата за нашия улов))

И така, плаща се по 5 лв. на пръчка. Много е приятно и чистичко. Разпънахме заслона и одеалата. По време на пикника, нахранихме и едно малко кученце, което, естествено кръстих Шаро. Идилия. Едни дребни жабки скачат наоколо, едни ситни мушици те накацват тук и там)) Обаче си скъсах джапанката, и после се набих на един трън и си разкървавих крака. Де да си струваше жертвата, ама и риба не хванахме))) Само седем рака. За тях ми е думата...

Прибрахме се отпочинали и ведри, и хайде да готвим. На мен ми беше жал да ги обезчревя и после умъртвя във врящата вода, затова Анди, този жесток индивид, свърши черната работа:

Аз направих набързо и една салатка, с пресни и изцяло набрани от градината зеленчуци, поръсих я със сусам и босилек.

Ааа, излъгах- хванахме и 3 по-грамадни рибки, които изпържихме :)) По-дребните си ги пуснахме обратно в язовира, но преди това ги държахме в една пластмасова купа,  децата много си играха с тях, устройваха си състезания с риби)) Ето ги грамадните рибки:

А изпържени изглеждаха доста внушителни, хаха..:))

Това е за сега от мен. До въдица!
:)))

hahaha!:)))

направо преядох:)))

I da me vzemete s Andi za raci sledvastia put, da me zapoznaesh i s Josh, da go 4erpia sladoled :)))))

Но следващият път все пак смятам риболова да не се превръща в рачелов, и да клъвнат две-три рибки, колкото за вечеря големи :)) А на Джош съм обещала за догодина, че ще се съберем под асмата, така че- салатката от теб;) Сладоледа за десерт, ако стигнем до него)))

Ste kulve, garancia :)))

caдиcтичнo e дa noкaжeш тeзи лaкoмcтвa caмo на cнимкa:)

ако се излъже да клъвне следващият път, ще споделим трапезата:))) Междудругото, раците ни изяждаха стръвта, и дори един се заплете в eдната въдица:))) Предполагам, че е онзи, с ококорените очички от снимката:))

Аз като бивша екзистенцилистка да ти кажа, че на същия този язовир Веринско, угаждайки на една тайфа рибари, бях посетена от такъв грамаден смок, че още го сънувам!!! Никаква вътрешна свобода, а само черна принуда да вървя по гайдата и да возя сюрия фишинг-маняци! Иначе - обичам блъскащи колички ;-)))

рибарки:)))
особено малката:)))
да е жива и здрава :))),малко на патерици,ама ти ше ми простиш:))

Видя ли сега: докато някои си говорят с милата костенурка, други пък нищят ,,добрите'' и ,,лошите'' рибки, ха-ха-ха! Суперзабавно си поднесла нашия диалог с Бисерчето, че и дообогатен с рачелова и куп съблазнителни вкусотии!!! Нека и аз да вметна още един забавен щрих, с твое позволение: решихме вече ,,дилемата'' с рибките и, както си ближем сладко-сладко сладоледите, гледам Ерика упорито протяга ръка към бодливия храст до нас, с надеждата да откъсне приютилата се навътре една-единствена сочна къпина. ,, Чакай, чакай, че ще се убодеш!'', намесих се аз, откъснах внимателно къпината и й я подадох. И сега следва най-интерсният момент: очаквах, че моментално ще я лапне, ноо...остроумната ми дружка я постави върху сладоледа, поогледа украсената си ,,творба'', полюбува й се за кратко, след което вече й видя сметката, ха-ха! Излезе, че освен строго критичен ум/ разказа ми набързо игрите ,,на добра воля''/, малката ми дружка е и тънък, тънък естет/ няма на кого да се метне!!!/
На въпроса ти дали съм се пробвал в риболова: като дете се бях пробвал, но сега я предпочитам рибата в тигана, обратно на приказката, че сухо дупе риба не яде.
Твоят старт обаче, определено е многообещаващ, предвид на уловените раци, риби и...вълнуващи мигове и преживяваания, особено моментът с блъскащите се колички, ха-ха! Страхотен тандем сме с Ерика, а?
Лелее, като гледам какви вкусотии си приготвила, май ще трябва да отскоча до твойта ,,кръчма'' за бира или за водка, а защо не и за двете - няма да правим ,,дискриминация'', я! Пък и виждам, че към страхотната ни компания се присъединяват още и още симпатяги!
Едно безкрайно ,,Благодаря!'', скъпа Златокоске, че ме върна към тези незабравими, прекрасни преживявания!
Прегръдки за двете очарователни принцеси!

Леле, това със смока наистина е...ужас, добре, че не ме е посетил и мен, със сигурност щеше да влезе и в моите "мокри" сънища :)))

хайде следващият път с мен за риба, иначе- няма прошка:))

о, да, много си пада по авангардно изкуство тя, включително и с храна сътворява шедьоври:) за къпината не знаех:))
Догодина да дойдеш по доматено време, днес какви домати `биволско сърце` ми откъснаха от градинатааа:))) Да, компанията е страхотна, доста рибка и раци трябва да наловя, за да я изхраня:)))
поздрави и от нас !:)

"Голям гальовник" ;-))) Беше си обикновен смок, дебел колкото ръка и се извиии плавно и елегантно, а аз останах като омагьосана!

Още от сега си представям прохладната градина, гиздавите салати с пресните домати, в комплект с домашна ракийка/ или водка/, пък като ..прегреем'' с ,,горивото'', любезната boksi ще ни разхлажда със свеж сладолед, ха-ха!
Поздрави на компанията!

i az niamax predvid nego)) No, Jivota e pred men...))сори за лат., му4а се тука на друг комп временно)))

i`ll be waiting...
))

с този пост, просто съм вътре!
:)))

знаех си аз, че от мен ще излезе рибар:)))

Хе-ха! Потекоха ми лигите. По-полека с изкушенията!
;)

абе нека кълве, пък тогава току-виж изкушението се превърнало в угощение ;):)